От една част от цветовете на миризлива горска теменужка (белите и виолетовите цветове имат еднакви качества) правя сироп – сварявам вода и кафява захар до получаване на гъст захарен сироп, добавям няколко шепи цветове, варя около 15-20 минути до обезцветяване на цветовете, на края добавям сока на един лимон. Сипвам в стъклени бутилки след изстиване. Сиропът има много приятен теменужен цвят и аромат. Много добре успокоява кашлица, действа и успокояващо.
Друг вариант за приготвяне на сиропа е чрез студен воден извлек –теменужките се заливат със студена изворна вода за максимум 24 часа, след което извлекът се прецежда, добавя се кафява захар (може и мед, тъй като този способ е студен и няма термична обработка) и сок на лимон. Сипва се в стъклени бутилки и се съхранява на хладно.
Цветовете, останали след прецеждането на сиропа могат да се заложат в стъклен буркан за направа на оцет с добавяне на изворна вода. За насочване на ферментационния процес в правилната посока, може да се добавят резенчета ябълка. Бурканът се покрива с тензухена кърпа, оставя се на топло и всеки ден се разбърква с дървена бъркалка. След около месец цветчетата падат на дъното. Това е моментът, в който оцета се прецежда, налива се в стъклени бутилки и се оставя на тъмно място плътно затворен. Този оцет е жив продукт и вкусовите му качества ще се развиват с времето.
Друга част от цветовете на теменужките заложих в буркан с мед за ензимиране. Количеството на меда трябва да преобладава. бурканът периодично се разклаща. Идеята е меда да се използва като консервант и да запази цвета и аромата на теменужките.
трета част смесих с морска сол (солта също е консервант и запазва цвета и аромата), изсуших и смлях. Получи се чудесна ароматна сол.
По аналогична рецепта направих още два вида ароматна сол – с цветове на цъфнали джанки (ароматът е опияняващ) и с млади листенца на черемуш (левурда, див чесън), първите перца на самардала от нашата градина и стръкче лимонова мащерка.
