Фотография: Мартин Дитрих
Ние сме сестри. Oбичаме Горна Бела Речка, по много много причини. Някои от тях – щастливите лета през детството, когато нашето семейство гостуваше в къщата на “уйна Марикя и уки Борис”, банята със слънчева вода, простотата. Диана се завърна от Прага през 2003 г. след 7 години работа там като журналист. Тя основа Фондация за нова култура с приятели и съмишленици, инициира Фестивала на спомените КОЗЕ МЛЯКО през 2004а година и започна да работи с лични истории, спомени, малки и големи травми. Бела Речка стана основно място за това. С фестивала и фондацията Диана беше свързана до 2019а година. Именно Бела Речка я отведе в посока документално кино, работа с архиви, групова психотерапия и йога терапия, както и в Германия, където живее основно в момента.
Галя съчетава работата си като строителен инженер в София с уменията си в областта на текстила, хартията, градинарството и вегетарианската храна и от 2020 година живее в Бела Речка две трети от годината, където постепенно развива своето ателие.
Горна Бела Речка е дом, място за отдих, за срещи, за работа. Дава много, учи ни, свързва ни.

