Градината на Вила Верка е имала различни стопани през годините. В момента основен стопанин е Галя. Ето няколко думи и наблюдения от нея:
Опитвам се да поддържам градината на Вила Верка като жив организъм – като място, което има свой глас, свои нужди и собствен начин на изразяване. За мен тя е част от един по-голям свят, в който растенията, почвата и хората непрекъснато си говорят.
Обичам всичко, останало като наследство от предишните стопани, и го приемам като част от езика на това място: белия трендафил и божурите, засадени от уйна и уке; хостата и живия плет; крушите, мушмулата, джанките, сливите; лозичките, ягодите и земните ябълки, засадени с татко; както и салвията, лавандулата и розите, които посадихме с Диана.Всички те носят спомени и продължават разговор, започнал преди мен.
Грижата ми за градината следва природни принципи. Не оголвам земята, не я ора и не я обръщам в дълбочина. Вместо това се опитвам да я слушам и да работя с нея. Растенията подбирам така, че да си помагат и да създават общи връзки. Почвата покривам с мулч от това, което градината сама ми дава – окосена трева, сено, слама, рециклирано велпапе и хартия от офиса, върната обратно като част от нейния цикъл.
С времето забелязвам, че градината всяка година „говори“ различно. Диви растения и билки сами намират място в нея – покълват от сеното или пристигат с птиците и вятъра. Аз не ги възприемам като случайност, а като нови думи в нейния език. Оставям голяма част от тях да останат и около тях изграждам културните насаждения.
Не се чувствам като традиционен градинар. По-скоро се опитвам да участвам в разговора, който градината води. Подхранвам растенията с компостни чайове, отвари от орехова шума по съвет на татко, понякога използвам хума и каменно брашно, понякога – масло от нийм. Това са моите начини да отговоря на това, което градината ми казва.
Друга моя страст е рециклирането. Почти всичко – лехи, опори и конструкции – е създадено от повторно използвани материали: метални табли от старо легло, колела от велосипед, дървени каси от прозорци, изкривени керемиди, стъклени бутилки, подарени от съсед, както и отсечена дървесина от приятелка, от която правя колове и огради за лехите. Това е начинът, по който материалите продължават да „говорят“, вместо да бъдат изхвърлени.
Съшото е със саксиите – стари бъчви, прогорели тенджери, спукани гърнета и дървени сандъчета, които някога са служили за животните. Рециклирах и стара оградна мрежа за два допълнителни компостера, като единият го използвам и като опорна конструкция, върху която се катерят тикви и увивен боб.
Работата в градината ми носи истинска радост. Природата за мен е извор на вдъхновение и творчество.
