Диана разговаря със Свами Сатядхарма Сарасвати на чардака в нашата къща в Бела Речка.
Май 2009
Имах огромна чест да бъда нейна ученичка в Европейската Йога Академия през 2006 и 2009 година. Свами Сатядхарма Сарасвати беше Ачария (висш учител по йога) и Директор на Курсовете Yogic Studies в Бихар Йога Бхарати, института за висши науки по йога, в Бихар, Индия. Родена в САЩ, практикуващ йога и йога учител. От 30 години преподаваше йога в Индия и много страни по цял свят по изричната препоръка и благословия на нейните духовни учители Свами Сатянанда Сарасвати и Свами Ниранджан Сарасвати в Индия.
През май 2009а година тя беше за първи път в България като лектор в Европейската Йога академия и за три лекции и практики в София на тема медитацията. Имах честта и радостта тогава да я разходя из Врачанския балкан и да я заведа в нашата къща в Бела Речка. Пътувахме през Искърското дефиле, времето постоянно се сменяше, валеше, гърмеше. Тя се радваше на “богатството, което Бог ми показва”.
Татко я почерпи с червено домашно вино от отела в двора. Леля Дешка, любима съседка, беше сготвила постен ориз с киселец. Седяхме на чардака, навън започна да плющи градушка. Този разговор е оттогава.
Свами Сатядхарма Сарасвати напусна този свят през 2019 година. Героите в тази история – татко и леля Дешка – също вече ги няма.
Този разговор е в тяхна памет и начало на поредица от вдъхновяващи портрети на хората, които са били и продължават да бъдат гости на Вила Верка.
Защо простотата е важна в живота?
Защото ние сме били прости и защото тази простота е в нашата основа. И защото когато сме били прости, обикновени, тогава сме били и щастливи също така. И не сме мислили, че имаме нужда от толкова много неща, както чувстваме сега. Сега сме загубили себе си. Когато сме били прости, сме имали себе си, своето единство със себе си и общността около нас. Но сега нещата са станали много сложни. Ние си мислим, че нямаме достатъчно и ако нямаме достатъчно, следователно не сме достатъчно добри. Другите хора имат повече от нас и ние също трябва да го имаме. И като мислим така, цялата наша умствена енергия отива навън, търсенето на това или онова. И никога не намираме това, което ни дава щастие и доволство. Това постоянно търсене ще ни доведе до лудост, но никога няма да ни направи щастливи. Но ние сме били други, по-прости и можем да се върнем към това време, да го видим по нов начин. Ние сме били щастливи.Така че отново можем да бъдем щастливи. Да се опитаме да опростим живота си. Простотата е признак на духовността също така– вижте монасите, монахините – те живеят просто, те са се отдали на това да имат по-малко. Да живеят просто. Което прави и ума такъв.
Простотата цел ли е в йога или метод за постигане на целта?
Простотата е качество. Нито е цел, нито е метод. Качество на ума. Качество на нашата личност. За да я развиеш… Виж, хората например в това село – те нямат всички тези възможности, които карат ума да се разпилява, не могат да станат твърде сложни, и техният живот е прост, обикновен. Но хората в градовете имат всички възможности, всички разнообразия. И тогава те трябва да вземат решения. И тогава те могат да осъзнаят какво е просто и какво е сложно. И когато нещата много се усложнят, те трябва да се върнат към простите решения. Когато започнат да притежават твърде много или когато твърде много се идентифицират с външния свят, те трябва да се върнат към простотата, за да разберат какво наистина искат.
Много хора, дори когато идват тук, много харесват простотата, която усещат тук, но те не знаят как да се върнат обратно, не знаят как да постигнат това за себе си. Има ли определени, не знам, как да го кажа – правила може би…
Добре е да имате добри примери. Да имате около себе си връзка с хора, които разбират и които също се стремят да направят живота си по-прост, да се върнат към това, което са били. Има доста причини защо човек трябва да живее просто. Да живееш просто е изкуство. Чрез това можеш да разбереш себе си много по-добре, да намериш вътрешен мир, по-дълбок смисъл, който хората, които живеят живот, обърнат само навън, не могат да намерят. Така че това е важно. Особено е важно в място като това, където има по-малко население, има много природна красота. Така че ако човек стане прост, той ще стане много по-богат заради цялата съвкупност от природни ресурси около него, които все още са достъпни за хората тук.
Как йога може да ни помогне в този път на връщане съм собствената ни простота?
Йога учи простота. В практиките по йога вие се учите да бъдете осъзнати. Само когато имате осъзнаване, вие можете да имате и разграничаване по отношение на простотата и сложността. Ако нямате осъзнаване, как ще разберете, дали искате животът ви да е прост или сложен? Вземете например тази жена, която ни приготви обяда ( една жена от селото ни нагости с постен ориз с киселец и кисело мляко и баница с тиква). Тя е много обикновена жена. Не че не разбира нещата и ги игнорира, тя е интелигентна по свой собствен начин. Тя знае много. Но тя не е имала възможност да разбере как се развива сложността и каква е разликата между сложното и простото. Просто нейните условия са били такива. И вземете друг пример на хора в градовете, които познаваш, ти самата например. Животът е много по-сложен, вие го живеете с много повече разнообразие. Защо? Защото следвате това, което се случва около вас, а то е много повече. И вие вървите след него. Защо? Защото всеки прави така и аз също ще правя така. И ни се струва, че това е необходимо за добрия живот. Няма осъзнаване какво всъщност искаме и от какво имаме нужда. Ние не мислим върху това, просто го правим, почти автоматично. От дейност към дейност, от работа към работа. И виж, йога идва на определен етап от живота ни, на определен етап от нашата еволюция и ни казва – ОК, продължавай с това, което правиш, но го осъзнавай, виж се как го правиш всеки ден, всяка минута, опитай се да разбереш процеса, просто осъзнавай какво става. И тогава, когато можеш да развиеш това осъзнаване, имаш избор. Само тогава можеш да направиш избор. Нормалният, обикновеният човек няма това осъзнаване. Като жената, която ни сготви обяда. Тя не би могла да направи такъв избор. Не би могла да избере този живот в града, който ти имаш, просто не може. Нейните условия я ограничават в простотата, с която тя живее. Но човек в града, който живее с осъзнаване, може да направи избор. Може да избере да бъде по-прост. И може да направи нещо като това, които ти правиш. Да отиде на едно тихо място, да прекарва част от времето си със спокойни дейности, да чете, пише, слуша музика, да си почива и така нататък. Може да направи такъв съзнателен избор. Може да избере да се въвлича в по-малко външни дейности. Може да избере да не купува толкова много от пазара на стоки. Да бъде щастлив с по-малко стоки, с по-обикновен транспорт. И да използва времето, което освобождава, за други търсения. Простотата всъщност ти дава много повече време за себе си. Но повечето хора не знаят как да използват времето за себе си. Ако имат такова време, те не знаят какво да правят. Например – как да намерят време да се изразяват и разбират като рисуват, пишат и така нататък. Когато имат свободно време, те го пропиляват в гледане на телевизия или твърде много приказки. Създавайки си всъщност проблеми. За да станеш прост наистина изисква първо да станеш много сложен. И тогава да развиеш осъзнаване какво правиш. Това е еволюцията. И тогава стигаш до момента на съзнателния избор.
Тоест – това не означава просто връщане към корените, а връщане с твоето ново осъзнаване?
Да. И няма нужда да практикуваш йога, за да осъзнаеш това. Но йога може да помогне да осъзнаеш това много по-бързо. Иначе може да отнеме много повече време да го разбереш. И можеш да останеш много време навън, опитвайки се да се наслаждаваш на себе си, да получиш и вземеш повече. Което да те превърне в нервна топка. Развлеченията са много нетрайно и заблуждаващо нещо. Това, на което някой се наслаждава, друг почти не понася.
Защо простотата е толкова сложна за нас днес? И така ли е навсякъде по света, където пътувате? Като сравнявате България с други страни, където сте била?
Защото мисля, че трябва да достигнем определена точка в нашата еволюция. Точката, когато сме постигнали и притежавали много неща, научили сме всичко. И ако тогава осъзнаем живота, какво се случва с нас, тогава можем да направим промяната. И това е моментът, в който поемаме по духовния път. Трябва да достигнете точката, в която наистина разбирате, че външният, материалният свят не може да ви даде повече. И тогава ще се обърнете навътре и назад. Затова е много полезно за хората да практикуват йога, дори когато са напълно обърнати навън към своите идентификации със света – своята работа, деца и така нататък. Те могат да започнат йога именно по време на всичко това. И те ще вървят по-бързо, отколкото биха вървяли по друг начин. Те ще започнат да осъзнават какво правят и да правят разграничения, да опростяват живота си. Така че йога е много добро помощно средство. Йога е много полезна за хора, които са в центъра на активен и пълен живот. Тя може да им даде невероятно много. Това не е просто път за хора, които се отказват от активния живот. Йога е добър път за всеки. Дори тази жена, която ни донесе обяда, ще има полза от някой йога упражнения, няколко прости павамуктанаси (пози за подготовка на тялото и ставите) или пранаяма (дихателни практики).Всеки може да научи тези неща. Но те ще бъдат особено полезни за хората в активния свят. Защото те са много осъзнати външно. Но не са осъзнати вътрешно. Така че йога може да им даде баланса. И може да им даде посока за живота. Нова идея за себе си. Като например – сега имам много работа, но ще опростя нещата в бъдеще, ще ги направя по-прости. Ще стана по-щастлив, по-обърнат към себе си, ще се опитам да разбирам нещата по-добре. Мисля, че тази посока на мислене и развитие е много близка на вас, на българите. Вие знаете вътрешно, че нещата са такива. Дори да не знаете и да не правите нищо по въпроса, но някакъв начин една част от вас знае това. Мисля затова, че йога е нещо много добро за хората тук. Дори и София, ако я поставим в мащабите на света, тя е един малък град. Какво е един милион души? И ако видите на този фон, колко хора се интересуват от йога, идват на лекциите на йога асоциацията – това като пропорция е много голям интерес към йога. И ако погледнете в Индия, хората, които идват да се обучават там по йога, една много голяма част от тях идват от България. Това е интересно само по себе си. Усещам го и аз сега по време на това посещение. Не го знаех преди, но сега го чувствам много силно. Мисля, че просто вие, българите, сте различни. Разбира се, всички хора и нации са различни. Когато дойдох в България, аз, тъй като не знам много за Източна Европа и въобще за Европа, тъй като много малко съм била тук, си мислех – те всички са еднакви. Как може българите да са различни от сърбите или сърбите различни от чехите. Те би трябвало да са едни и същи. Те всички имат славянски корени, били са в орбитата на руснаците…Ето такива неща си мислех, тъй като не знаех. Но сега виждам, че това е било грешно. Грешно мислене. Хората тук са много специални.
За мен е интересно това, което казвате, защото се опитвам за себе си да разбера собствения си интерес към йога в политическия и социален контекст на България, на хората, които са се занимавали с йога по времето на комунизма и преди това.
Много от хората, които идват в ашрама в Индия от Източна Европа, идват от семейства, които тайно са практикували и разпространявали йога по времето на комунизма. Това е доста общо за Източна Европа. Йога е били негелална. Но Русия, Източна Европа, Гърция също, това са, исторически погледнато, мистиците на света. Те са имали този мистичен темперамент, който да им помогне да се свържат с бога. Някои от тях са станали изключително чисти, просветени. Има случаи, за които вие знаете навярно, за хора, които са умирали и тялото им не се е разложило. Можете ли да си представите за какво става дума? Това е невероятно.
Това е коренът, основата, която имате. Тъй като говорим за връщане към корена. Това ниво на простота е основата на вашата култура и на хората тук. И това е било скрито по времето на комунизма. Но никога не е могло да бъде унищожено. Просто е станало недостъпно за хората. Вижте, в Индия се е случило нещо подобно, но там никога тези идеи не е могло да бъдат съвсем покрити. Така че хората винаги са можели да се докоснат до своята основа, която е духовността. Но по някакъв начин това се е случило в комунизма. Комунизмът всъщност е много материална система. Комунизмът е материализъм. Материална култура. Изцяло обърната навън. Всичко се основава на материалното. Тогава, преди време, идеята е била да се дадат повече блага, повече материални блага на бедните хора. Така че духовната, психична страна на хората е била покрита, оставена на заден план. И сега се оказва трудно за хората да се върнат обратно и да се докоснат до тази основа, до тази част от самите тях, която е била толкова развита преди време. Това е нещото, което вие търсите. Знаете, че има нещо друго, но все още не можете да го стигнете. Не е трудно да стане. Просто трябва да го превърнете в приоритет.
този разговор е публикуван първо в списание ЕДНО.
